7 конфликтни точки пред съсловието

Преди години в разговор с един от уважаваните не само от мен български стоматолози стана дума за стоматологията в една европейска страна. Той ми каза буквално следното:

Познавам отлично как е организирано стоматологичното съсловие там, но стоматолозите са единни. За разлика от нас.

Запомнил съм тази констатация. Днес тя не изглежда по-вярна от вчера, но се потвърждава. Напрежението, създадено около лекарския съюз в края на миналата година, взе да пропуква по шевовете дрехата на стоматологичното ни съсловие. Не зная дали защото не е по неговото тяло или защото тялото е възмъжало и нарастнало…

В какво все пак се изразяват конфликтните точки, някои от които излязоха на светло отново, а други – изникнаха наскоро.

Ако ги групираме по двойки, ще се получи поредица от 7 “огнища на напрежение”.
1. Задължително членство – доброволно членство
2. Съюз – камара

В резултат на тези два конфликта в юридическото пространство има две организации с дублиращи се наименования:
– Български зъболекарски съюз – задължителен (разбирай ССБ с членове – лекари по дентална медицина) и
– Български зъболекарски съюз – доброволен (разбирай камара тип FDI с членове – организации на професионален принцип от зъболекари, СБС, вкл. индивидуално членство)

3. Ниски цени – високи цени
4. Касови стоматолози – свободно практикуващи стоматолози
5. Лекари по дентална медицина – зъболекари
6. Преподаватели – практикуващи
7. Столични – извънстолични стоматолози

Много от тези проблеми са свързани помежду си и се преливат, което не означава, че не трябва да ги маркираме. Така или иначе това са 7 основни и отчетливи за момента конфликтни точки, които създават напрежение. То, както е известно от електротехниката, се освобождава, когато се създаде верига, протече ток и светне лампичката.

Могат ли веднага да светнат 7 лампички и стоматологичното съсловие да се окъпе от щедра светлина, за да види (не само да гледа) и следващите препятствия – нелигитимните практики, лицензирането, приватизацията и пр. Едва ли….

Ще рамкирам групата, коментирайки първия и петия проблем. По първия. Дори ръковоството на голямата организация да неглижира мнението на една група от съсловието, която твърди, че задължителното членство трябва да отпадне и да се създаде камара, това няма да преустанови твърденията, нито ще реши проблема. (Между другото в изключителен интерес на стоматологичното съсловие е въпроса задължително/доброволно членство един път и завинаги да бъде разрешен, тъй като наподобява историята с досиетата – когато управляващите решат да рекетират голямата организация, те изтупват от праха въпроса за членството и го размахват.)

По петия проблем. Обратното – правната опека върху името Български зъболекарски съюз -доброволен(регистриран преди две години) е нищожен аргумент в очите на голямата организация, която се смята за наследник именно на онзи Български зъболекарски съюз (създаден преди 101 години,доброволен), тъй като обединява всички стоматолози и то по специален закон. Дори този конфликт да бъде решен по съдебен ред, проблемът пак ще остане, защото става въпрос не за ищец и ответник, а за колеги от едно съсловие с обща история, т.е. за етичен и “родов” проблем.

Видно е, че конфликтът на интереси властва в тези две критични точки. Ако разнищим и останалите, ще го открием и сред част от тях. Означава ли това, че съсловието с много имена е орисано да ги влачи на гърба си по току-що открилия се пред него европейски път. Не. Историята го показва, икономическият просперитет го потвърждава, а времето – подкрепя и подрежда. Пример – всички само си спомнят за делението “стоматолози на държавна работа/частнопрактикуващи”, “двойната езда”, преливането от “държавно в частно” и пр.

Кой все пак ще разреши днешните проблеми. Във всеки случай не личностите, тъй като е обичайно те да ги създават. Изобщо профилът на личността в стоматологичното съсловие (а и не само там) е интересен – обикновено тя е ярка, креативна, двигател на процеса, но трудно постигаща компромиси. Ето защо ролята на личността в потушаването на тези конфликти е заменима. В тази логика можем да предвидим съвсем сигурно, че проблемът задължително/доброволно членство (каквото и да е решението) ще бъде постигнат окончателно на политическо равнище (независимо от решението на Конституционния съд).

Елиминирането на дилемата съюз/ камара (каквото и да е решението) също е в ръцете на политиците. Възникването и развитието на организациите, сформирани на професионален принцип обаче ще даде тласък на процеса. Не е изключено, ако задължителното членство остане, те да си сформират стоматологична асоциация на доброволен принцип. Деленето на касови и свободни стоматолози вече е признак на самоопределение (работа с касата или не), социален статус и отношение към пациентите. Съдбата на ниските/високите цени ще зависи и зависи от пазара, т.е. от платежоспособността на пациентите. Медиите и същите тези пациенти ще решат как да се обръщат към своите лечители – зъболекари, стоматолози, лекари по дентална медицина. Какво ще пише в дипломата е друг въпрос.

Излиза, че единствено петата конфликтна точка – името и неговият наследник – зависи от консенсуса между стоматолозите. Ще бъде ли преодоляна? Разбира се. Когато се разрешат първите четири и се създадат условия за сключване на обществено-съсловен договор за петата. Параграф 22….