Клинична комуникация

Тя е предназначена за лекари, лекари по дентална медицина, медицински сестри и дентални асистенти.
Книгата е особено важна за практикуващите медици от всички специалности, тъй като в нея се разглеждат за първи път основни въпроси, свързани с осъществя-ването на непосредствен контакт с пациентите.

Разгледани са индивидуалният психологичен подход към пациентите, преодоляването на страха и тревожността от лечебните манипулации, подходите в комуникацията, пациентите като участници в лечението и др. Отделено е и специално място на приложението на хипнозата, мелотерапията, въздействието на цветовете и др.

Публикуваните в края на книгата тестове служат за ориентир на лекуващите при избора на подходящо индивидуално поведение към всеки пациент. Интересно и увлекателно се свързват в едно цяло психологията на индивидуалността и типичните особености на личността.

Изясняват се причините за стреса от лечение, физиологичните прояви на страха, правилата и стратегиите за преодоляване страха на пациента, на денталната фобия, приложението на психоанализата и хипнозата в практиката.

Книгата е полезна в избора на модел на комуникация и на двете страни: лекарят от едната страна, който трябва да състави вярна психологическа оценка на пациента и да осмисли поведението си по време на лечение и пациентът, от другата страна, който би научил нещо повече за особеностите на своя характер и по-лесно би разбрал лекуващия го лекар или лекар по дентална медицина, както и екипите им.

Издател е фирма Софтрейд – София. Тираж – 1000 броя.
Първо издание

Поръчай

От характера на човешките отношения зависят много силно ефективността, съдържанието и резултатите от лечението. За съжаление много лекари рядко отчитат факта, че пациентите са личности в психологичен план. Причината е в редукционистичния модел на обучение по медицина, който води началото си още от времето на Декарт и е центриран върху лечението на определени диагностични групи заболявания, а не на отделния човек като личност.
В този смисъл усвояването на определени психологични знания и умения от лякаря ще доведе до подобряване на неговата терапевтична стойност и на точната преценка на индивидуалното състояние на пациента. Тогава всеки болен може да бъде разглеждан като личност, а не като диагноза.

д-р В. Стоев