Страшната медицина, сп. MY SMILE

Вие страхували ли сте се да отидете за часа си при зъболекар, преди да застанете от другата страна?
Не, определено нямам лоши спомени от зъболекарско лечение преди да се дипломирам през 1981 г.

От колко време сте специалист и по клинична психология?
Завърших магистратура по клинична и консултативна психология в Софийския Университет „Климент Охридски” през 2005 г. Оказа се, че съм първият зъболекар в България с такова образование.

Кое ви накара да се специализирате в това?
Интересът ми към психологията възникна след завършването на основен курс по хипноза през 1998 г. Тогава разбрах,че хипнозата е само един от многото методи на науката психология,която за съжаление не се изучава в Медицинските и Денталните факултети. Това е голям пропуск, тъй като липсата на знания за особеностите на човешката психика създава проблеми в комуникацията с пациентите и спечелването на тяхното доверие с цел успешно лечение.

Темата за клиничната психология набира ли популярност през последните години?
Определено в световен мащаб тази специалност има много сериозно развитие. В почти всички европейски страни,както и в САЩ и Канада студентите в Денталните факултети изучават 3 семестъра ефективното поведение на лекаря с пациентите.В България беше въведено начално обучение по медицинска психология, която за съжаление не е достатъчно практически насочена към клиниката и е в ограничен брой часове като свободно избираема дисциплина. Мечтая за времето когато европейските критерии за обучение по мениджмънт и комуникация бъдат реализирани и в нашата страна.

По какъв начин могат пациентите да се възползват от услугите на специалист по клинична психология – да посещават курс, на индивидуални сеанси?
Съществуват добри възможности за консултиране, както и за групова и индивидуална терапия при много добри специалисти. За съжаление все още в България психологията се разбира като психиатрия и много пациенти не търсят помощ поради тази причина. Съществуват много психични състояния каквито са депресиите и фобиите,които се повлияват успешно с методите на клиничната психология. Денталната фобия (тежката форма на страх от зъболекар) е доста разпространена и психологът може да бъде част от екипа за подготовката и лечението на пациентите с това заболяване.

Какви практики прилагате със собствените си пациенти, за да им помогнете да преодолеят страха си от посещението при зъболекаря? Хипноза, психологически подходи….
Бих нарекъл всички успешни практики с едно определение „Индивидуален подход към пациента”. При всеки човек психичното състояние и заболяване са различни и изискват специфични методи. Използваме много често възможностите на предварителния разговор за преценка на личността на пациента и изготвяне на стратегия за ефективно поведение, което да е адекватно на неговите очаквания. Това е много важно за новите пациенти, защото „Втори шанс за първо впечатление няма”.
Хипнозата има своето място при съответните показания за преодоляване на страха от лечение или при обезболяване в случаите на множествена алергия,когато няма възможност за провеждане на местна или обща анестезия. Тогава тя е метод на избор.

Какво казвате на пациент, който се притеснява да седне на стола?
В такъв случай още преди да седне на зъболекарския стол провеждаме разговор, за да установим кога и как е възникнал този страх. Използват се открити и полуоткрити въпроси, както и перифразиране на думите на пациента. Тогава той успява да преоцени своя страх и дори да го преодолее. Понякога използваме метода на т.нар. „будна хипноза” създадена от бащата на съвременната хипнотерапия Милтън Ериксън от САЩ.

Какво стои в основата на страха от лекаря?
Страхът от зъболекаря е придобит в човешкия опит в по-ранна или късна възраст. Доказано е,че ние зъболекарите сме една от основните причини за него. Обяснението е липсата на образование по психология в университетите, което да подготви специалистите за ефективно поведение с пациентите, за да се избегнат психотравмите при лечение, които са и най-честата причина за страха от зъболекар. Друга причина са разказите на близки, роднини и приятели за неприятни преживявания по време на лечение,което за съжаление пак е свързано с поведението на лекарите. Понякога има комбинация от причини за възникването на страха,което може да бъде свързано с друго медицинско лечение или състояние. Важно е да се уточни дали се касае за тревога,която е генерализирано усещане или конкретен страх.Например пациентът пристига и казва: „Страх ме е от зъболекар”, което показва обща тревожност, а след това се установява, че той се страхува от звука на турбината или от болка, или друг конкретен фактор, който е причина за страха. Проява на професионализъм е да се разбере какъв е произхода на състоянието. Пациента винаги оценява това като проява на загриженост и доверието му към лекаря нараства.

Жените ли са по-страхливи или мъжете?
Има такива изследвания, но аз смятам,че това няма значение освен в научен план.Всеки за себе си е с най-сериозното състояние – няма значение дали това е страх, кариес или друго заболяване, дали е мъж или жена. Всеки има правото на внимание и грижа към проблема си.

Как родителите трябва да подхождат към децата си, за да не насаждат страх от лекари/зъболекари…?
Без думата „трябва”. Тя предизвиква във всеки човек усещането за задължение,на което той се противопоставя несъзнавано. Затова е много важен подходът на лекаря към малкия човек, който още няма личен опит в лекарския кабинет. Това означава много преди появата на заболяване и оплакване детето в най – ранна възраст да бъде доведено да се запознае с лекаря и в игрови план да му бъдат показани всички „интересни”неща в кабинета. Тази игра е добре да бъде повторена няколко пъти, след което може да се започне с някои леки профилактични процедури като силанизация, почистване и др.

Какъв съвет давате на пациентите си, които страдат от панически страх от лекаря?
Обикновено това е проява на дентална фобия и само съвет няма да помогне.Във всички случаи ще се наложи клинично консултиране, което е с различна продължителност съобразно конкретния случай. Това отделено време се възвръща многократно с постигнатото доверие на пациента.

Могат ли пациентите сами и без външна помощ да преодолеят страховете си?
Зависи от степента, проявата и вида на страха. Има леки страхове, които могат да бъдат преодолени успешно с вземането на решение за лечение, което понякога не е лек процес. Най–често това се случва автоматично при дълго отлагано лечение поради страх и внезапна поява на болка, което не препоръчвам, но наблюдавам като естествена реакция. Друг, по-добър начин е посещението на редовен профилактичен преглед всеки 6 месеца без наличието на оплаквания и даването на възможност на зъболекаря, ако има кариеси те да бъдат лекувани в ранен стадий безболезнено, което намалява страха. Сериозните прояви на тревога, страх и фобия е добре да бъдат консултирани и лекувани от специалист клиничен психолог.

Накрая, бихте ли ни дали кратка информация за вас, която да използваме като визитна картичка при представянето ви.
Благодаря ви, че участвате в този брой на списанието!

 

ventsistoev2Д-р Венцислав Стоев е завършил образованието си в Стоматологичния факултет на МУ – София през 1981г. Дипломиран магистър по клинична и консултативна психология в СУ „Кл. Охридски” от 2005 г. Автор на книгите „Индивидуален психологичен подход към пациента” (2007 г.) и „Клинична комуникация” (2009 г.).

Има многобройни участия в научни форуми, квалификационни курсове и образователни семинари у нас и в чужбина. Интересите му са в областта на имплантологията, естетичната стоматология, ендодонтията, денталния мениджмънт, психологичното консултиране и хипнозата.

Носител е на приза „Св. Аполония” „Зъболекар на годината” за 2002 г.
В момента е председател на Сдружението на българските зъболекари и управител на Клъстера за здравен туризъм. Преподавател и учредител на Центъра за професионално обучение „Хипократ”, който подготвя дентални асистенти.

Работи в собствена дентална клиника „Св.Аполония” на ул.”Бачо Киро” 16 в София; www.vestodent.eu, 024701616