Хипноза в стоматологичната практика

Влизането и пребиваването на пациента в стоматологичния кабинет, само по себе си донякъде е хипнотично преживяване – лампата свети в очите и ги уморява, облегалката се отпуска назад, стоматологът се е надвесил над пациента и има непосредствен контакт с него, пациентът дълго не говори и не се движи. Хипнозата в стоматологичната практика се използва и преднамерено за справянето с различни проблеми. За въвеждане в хипноза приложение преимуществено имат т.н. “бързи” методи. Това, което прави удобно и ефективно използването на хипнозата в стоматологията, е затварянето на очите на пациента, известната забавеност на движенията или неподвижност, отсъствието на спонтанност, на инициатива и желание за говорене, повишената внушаемост, появата или предизвикването на анестезия и аналгезия. В същото време има контакт с пациента и той може да извършва различни действия, най-вече указаните от стоматолога.

Хипнозата в стоматологичната практика се използва за справянето с различни проблеми – болка, повишен фарингиален рефлекс, силно слюноотделяне, падане на пода на езика, temporo-mandibular joint syndrome?, тревожност, страхове и фобии, непоносимост към зъбни шини и протези, проблеми при работа с деца, смучене на палеца, скърцане със зъби, създаване на навици за поддържане на хигиена на устата.

Обезболяване

В хипноза спонтанно намалява чувствителността, включително към болката. Анестезия и аналгезия обаче, могат да бъдат и нарочно предизвикани, в цялото тяло или в определени части. Подготовката на пациента започва с разсейване на опасенията, най-често създавани от сценичната, любителската хипноза и непрофесионалните писания (хипнозата е опасна, можеш да загубиш контрол, “да не се събудиш”). След въвеждане в хипноза с един или друг метод (фиксация на погледа върху блестящ предмет, гледане в определена точка на тавана, различни вербални и невербални методи), от стоматолога могат да се правят преки внушения за изчезване на болката, например “като преброя до три” или “сега”. По-добре е обаче, да има процес на “обработка” на пациента, например (говорим бавно): “Докато вдишваш и издишваш и ме гледаш, ще ти разказвам интересни неща, ти само си ги представяй … от теб не се иска никакво усилие, просто наблюдавай образите, остави се да те носят … Разхождаш се из непознат град, разгледаш наоколо … на една от витрините виждаш нещо, което ти напомня за време, когато си се чувствал добре, успял, въодушевен … Всеки има способности, за които дори може да не подозира … Чуваш как близък човек те вика и повтаря тихо името ти много пъти … Мускулите ти се отпускат, стават като варени спагети – мускулите на лицето … около очите … мускулите на устата … на челюстта … се отпускат … езикът става отпуснат и си почива … не му се говори … Цялото ти тяло е приятно отпуснато … представяш себе си с оправени зъби … ”

Убедително за пациента е, когато в хипноза първоначално предизвикаме намаляване или изчезване на чувствителността на ръката (т.н. “анестетична ръкавица”), а след това преведем отсъствието на чувствителност върху челюстта, където ще работим. Важно е също трансформирането на болката в друго усещане – внушаване на изтръпналост или, че челюстта е като изстудена. Можем да започнем да натискаме зъба, който ще работим, отначало леко, след това – по-силно, като внушаваме усещане за все по-силно изтръпване и изстудяване.

В стоматологичната практика се използват различни образи и метафори, например за това, че пациентът има в ръката си дистанционно за болка и може да я намалява до ниски степени, внушаване на представи за “оставяне” на болката и “отиване” на място, където се чувства добре и сигурно, представи и метафори за залязващото слънце и изчезващата болка.
Посредством “дисоцииране”, болката може да намалее или изчезне. Това може да стане спонтанно или чрез предизвикано “дисоцииране” – внушаване, че един друг ………………. (името на пациента) е някъде отстрани, отгоре или през прозореца наблюдава себе си на зъболекарския стол. Можем временно да дисоциираме пациента и от зъба, който ще работим, като отначало говорим за “зъба ти”, след това започваме да говорим за “този зъб”.

Когато пациентът при болка вдига ръката си от ръкохватката на стола, най-често зъболекарите се ядосват или я връщат обратно. Вместо това, движението може да бъде използвано за предизвикване на каталепсия на ръката и въвеждане в хипноза. Ръката може бавно и внимателно да бъде отведена встрани и нагоре, докато казваме: “… устата ти остава отворена без напрежение … като тази ръка – опряна на лакътя, без никакво усилие …”

За да бъде подходящ методът за въвеждане и задълбочаване на хипнозата за дадения пациент, трябва да отчитаме колко силна е болката, която той би изпитал или изпитва. Ако болката и стресът не са силни, достатъчни са подобни на прогресивната мускулна релаксация методи. При силна болка бързите, резки и авторитарни методи за хипнотизиране като правило са по-ефективни – пациентът иска само болката да свърши по-скоро и в това състояние възприема внушения, които при обикновени обстоятелства биха му звучали безсмислено.

Дори пациентът да дава всички признаци на дълбока хипноза, трябва да проверим обезболяването, преди да започнем да работим. Това става с леко побождане с остра сонда на венеца под зъба, който ще работим. Можем да уверим пациента още повече в обезболяването, като го предупредим, че ще го боднем от другата страна и там ще го заболи. Правим това и най-често реакцията е подскачане. След това отново му демонстрираме обезболяването на страната, която ще лекуваме. Ако имаме някакви съмнения за обезболяването, хипнозата трябва да бъде задълбочена или да бъде направена упойка, с повторна проверка на обезболяването.

В хипноза се променя възприемането на времето. Обикновено времето се недооценява, което субективно намалява за пациента времето на провежданите процедури.
Пести време даването на пациента на сигнал за влизане в хипноза. Това е внушение, което се прави в хипноза и действа след излизането от хипноза, т.е. пост-хипнотично внушение. То може например, да звучи така: “Всеки път, когато седнеш на този стол и облегалката се отпусне назад, ще влизаш отново в хипноза.” Сигнал за влизане в хипноза може да бъде например, натискане два пъти по рамото, определена дума или комбинация от действие и дума.

“Ходенето на зъболекар” и работата завършват с извеждане от хипноза, като се уверим, че пациентът вече е напълно буден.

В момента в България хипноза се практикува от отделни специалисти, но вероятно нещата ще се променят.Регистрирана е Българска асоциация по хипноза. Между основните цели на асоциацията са провеждане на научни изследвания на хипнозата, използването й в различни области на високо професионално ниво, публикации, обучение. Вероятно в обозримо бъдеще хипнозата ще се използва професионално в различни области, включително в стоматологията. От октомври 1999, се провеждат семинари по хипноза за стоматолози. Обучението е предимно с практическа насоченост, две съботи и недели, в хотел извън София. По-нататък предвиждаме и други семинари, включително с водещи от чужбина.

*В статията са направени позовавания на публикации на: W.S. Kroger (1977), V. Rausch (1987), A.M. Weitzenhoffer (1989), М. Николов, И. Величков (1996), М. Николов (1997), A. Schmierer (1996, 1997), A. Walchek (1997).

Речник:

• Anesthesia
• Analgesia
• Bruxism
• Clenching during sleep
• Dental hygiene
• Dental hypnosis
• Dental phobias and fears
• Denture, denture intolerance
• Gag reflex, gagging, hypersensitive gag reflex
• Operative hypnodontics
• Oral surgery
• Preoperative and postoperative treatment
• Prophylaxis
• Salivation
• Temporo-mandibular joint syndrome (TMJ)
• Thumb sucking
• Tongue thrust, tongue thrusting
• Tooth extraction